НЕОСПОРИМОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕОСПОРЍМОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неоспорим; безспорност. Човек е създаден за радостта. Тя е негово право по всички земни и небесни закони. Ала въпреки неоспоримостта на това, банално вече, утвърждение, повече от радостта ние обичаме мъката си. К. Константинов, ПНП, 32. Несъмнено е, че старата мисъл, че "критиката е лека работа, а изкуството — трудна", е длъжна да отстъпи своята неоспоримост; само тогава критиката ще стане достойна професия на писателска способност, само тогава тя ще стане равноправен съдия. К, 1927, бр. 113, 1.