НЕОСТЪКЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕОСТЪКЛЀН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. На който не са поставени стъкла. Неостъклени прозорци.

2. Който не е затворен, изолиран от пряко външно въздействие с рамки, прозорци със стъкла. Студено е на работниците, защото облеклото им е все още лятно, а помещенията неостъклени и непригодени за зимна работа. Тр, 1963, бр. 286, 1. Неостъклени стаи. Неостъклен балкон. Неостъклена тераса.