НЕОСЪ̀ЖДАН

НЕОСЪ̀ЖДАН, -а, -о, мн. -и, прил. Адм. Срещу когото не е издавана присъда. Ивана: — .. Как се казвате? Момичето: — Томова, Елка. 20-годишна. От Бяла Слатина. Българка. Православна. Неомъжена. Неосъждана. Ивана: — Неосъждана, а добре знае полицейските параграфи. Ст. Цанев, С, 30-31. Той подаде паспорта си на Самуилов и продължи с припрян глас: — Именувам се Николай Дашев, на шестдесет и шест години, женен, с деца, неосъждан, по професия... М. Марчевски, ТС, 58. Цивилният човек дръпна пред себе си един дълъг лист, взе писалката, попита Мито Дикански за трите му имена,.., осъждан ли е или неосъждан и така нататък. Д. Калфов, С, 20.

Списък на думите по буква