НЕОСЪЗНА̀Т

НЕОСЪЗНА̀Т, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За чувство, преживяване и под. — за който няма достатъчно ясна представа, защото не е усетен, почувствуван, изживян в достатъчна степен. Понякога двете жени се опитваха да отгатнат коя ще бъде бъдещата докторица. Завист и неосъзната ревност глождеха сърцето на Марина и я обземаше страх. Ем. Станев, ТЦ, 36. Дали от разкаяние за грозната си постъпка или от умиление, не зная, но с някакъв неосъзнат порив поех ръката, която галеше косата ми и я целунах. П. Славински, МСК, 47. Пенчо скочи, разплати се със селянина и забърза край шанеца на гробищата. Сега не го изпълваше неосъзнатият детски страх от духове и вампири. В. Геновска, СГ, 447. Предусещаше ли тя, че това са последните ѝ [на Деса] милувки? Живееше ли, макар и неосъзната, в душата ѝ тъгата на прощаването? Д. Жотев, ПМИ, 128. Може би защото изпитваше към Дамян едно неосъзнато доверие,.., но тя му разказа тревогите си тъй спокойно и доверчиво, сякаш се изповядваше на близък човек. И. Петров, НЛ, 220. Неосъзнат изблик на умиление. Неосъзната мъка. Неосъзната тревога. Неосъзната гордост. Неосъзната любов. Неосъзнато желание. Неосъзнато предчувствие. Неосъзнато съжаление. Неосъзнато раболепие.

2. Който не се ръководи, управлява от съзнанието, от волята и става обикн. инстинктивно; несъзнателен, неволен1, безсъзнателен. Мъчеше се да ми внуши, че не съм болен, че това е някакво психологическо състояние — уплаха от сцената, страх, който нараства у мен при един неосъзнат астматичен пристъп по време на представлението "Господа Глембаеви". Ив. Димов, АИДЖ, 67. Неосъзнато движение.

3. Който не е разбран, схванат, осъзнат, защото не е бил подложен на разсъждение, размисъл, анализ; несъзнателен. — Не вярвайте, че сънищата предсказват, госпожа. Аз много добре ги тълкувам, ала не като предсказания. Те идват като неосъзнати мисли. Ем. Станев, ИК III и IV, 366. С вродения усет на жена и с неосъзнатия опит на просто и чисто селско момиче тя разбираше силата на своята хубост. Г. Карасла‑

вов, ОХ II, 42. Той [Пикасо] смята за пръв дълг — осъзнат и неосъзнат — да прояви по най-непосредствен начин свободата си! Ал. Гетман и др., СБ, 156.

4. Който няма ясно съзнание за своята класова или национална принадлежност; несъзнателен. Смирненски сполучливо загатва за драмата на неосъзнатия работник, който страда в своето безсилие. Лит. ХI кл, 176. В конфликта между Деяна и Михал Пантов Димо Казака неправилно застава на страната на господаря си против интересите на своя събрат по участ. Това поведение е напълно естествено за класово неосъзнатия селянин. Христом. VIII кл, 133. Нашите държавници и общественици са търсили не пробуденото и утвърдено национално съзнание, а пасивната инстинктна, неосъзната българска душа и с нея са работили, тъй като с нея по-лесно може да се злоупотребява. С. Казанджиев, СбАСЕП, 526.

Списък на думите по буква