НЕОТГОВО̀РЕН

НЕОТГОВО̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. За лице, институция и под. — който не е натоварен с определена отговорност, не носи отговорност. Допуснат ли обаче те [българските граждани] намеса в своите законни действия, позволят ли да им се чете политически морал от неотговорни лица чрез министерски окръжни — тогава работата взима друг обрат. Г. Кирков, Избр. пр I, 79. Като рече лицето, което е зело поръчителството: освободих поръчителя от отговорността за поръчителството,.., поръчителят е вече неотговорен. ДЗОИ III (превод), 153. // Който не е свързан с отговорност. Той каза: — Меркулов е

нехаен човек. По-рано объркваше преписките и затова решихме да го преместим на по-неотговорна работа. М. Марчевски, П, 253.

2. Остар. Безотговорен. От туй, дето промишлеността се е намирала в ръцете на хора неотговорни, между които не е имало ни най-малко споразумение, ни най-малка солидарност, произлизало е загуба. ССГ (превод), 153.

Списък на думите по буква