НЕОТЀМЕН

НЕОТЀМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Остар. Книж. 1. Който не може да се отнеме, от който някой не може да бъде лишен; неотемлем, неотемлим.

2. Неотделен, неотделим; неотемлем, неотемлим. А любители няма още по нашенско. Няма и да ги има, бог знай докога.Докогато диваците не опитомеят и чувството за хубавото не се присади в душата им като неотемен елемент на нравствена красота. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 180. Техните творци [на думите за нови понятия] и проводници са на първо място българските писатели, в чиито произведения,.., тия нови елементи на българския език съставят негова неотемна част. Ст. Романски, ОФ, 1950, бр. 1809, 4.

Списък на думите по буква