НЕОТЕМЛЍМ

НЕОТЕМЛЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Неотемен, неотемлем. Никой никому нищо не може да отнеме. Ако ти си станал необходим на другия, ако си станал неотемлима част от въздуха край него, от мислите му, никой не може да те изскубне от живота му. Бл. Димитрова, ПКС, 233. Та за моето покойно куче Мечо ми беше думата .. Дисциплина, ум, съобразителност, нюх, страст — това бяха неговите неотемлими качества. Елин Пелин, Съч. IV, 230. Той [имотът на задругата] беше една неотемлима, неразривна част от живота, от вечния живот на задругата, независимо от временния ѝ състав. Ив. Хаджийски, БДНН I, 19.

Списък на думите по буква