НЕОТЀНИЯ

НЕОТЀНИЯ, мн. няма, ж. Биол. Способност на някои животни (земноводни, членестоноги, червеи) да съзряват полово и да се размножават в ларвено състояние, а на някои растения (мъхове, папратовидни, голосеменни, покритосеменни) — в млада възраст. Сред земноводните се наблюдава и интересното биологично явление неотения, т. е. способност на някои личинкови форми да се размножават. Л. Христов, З, 134.

— От гр. νέος 'млад' + τε?νω 'бързам, стремя се'.

Списък на думите по буква