НЕОТЗИВЧИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕОТЗИВЧЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не проявява отзивчивост, не се отзовава, когато от него се очаква разбиране, съчувствие, участие; безучастен. Ала селяните изглеждаха някак си студени, неотзивчиви и мислеха повече за изправността на колите и брадвите си, за всекидневната нужда,.., отколкото за идеите на своя гост от дъскорезницата. Кр. Велков, СБ, 48. Неотзивчив към нуждите на съгражданите си.

— От рус. неотзывчивый.