НЕОТКЛОНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕОТКЛО̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който става, извършва се или съществува последователно и целенасочено, без да се влияе от нищо, без да се поддава на въздействие и изменение. В тъжните дни на есенния листопад най-силно се чувствува преходността на човешкия живот и не‑

отклонният ход на смъртта. С. Северняк, ОНК, 205. Кибаров .. не за пръв път бе изказал и смели, ясни, убедителни мисли. За неотклонната последователност, за твърдостта, с която трябва да се осъществява всяко взето вече решение. Д. Талев, ГЧ, 269. Новата [обществена сила] се създаваше от неотклонния икономически развой, който променяше обществените пластове в Русия. Г. Бакалов, Избр. пр, 567. Тъй Иванко става убиец не по вродена, неотклонна вътрешна подбуда, а по силата на външни внушения. Г. Константинов, ПР, 42. Неотклонно подобряване на материалното и културно състояние на хората. Неотклонна миролюбива политика.