НЕОТКЛОНИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕОТКЛОНЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не може да се отклони. Невидима, неотклонима над тебе се спуща безшумно една пълзяща лавина, наречена Гузна съвест. Бл. Димитрова, Лав., 235. Има неща неотклоними. Когато плодът узрее, той се откъсва от клонката. Б. Болгар, ПД, 26. Смъртта е най-ужасяващият призрак, който се изпречва, щом човек размисли за живота и неговия неотклоним път. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 73. Неотклонима власт. Неотклоними изисквания.