НЕОТКЛОННО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕОТКЛО̀ННО. Нареч. от неотклонен; без отклонение. Малките му зеленикави очи,.., сега са устремени към косата и неотклонно следят нейния замах. Т. Влайков, Съч. III, 3. През всичкото време бухти пенлива реката, край която неотклонно лази пътеката в подножието на мрачния рид Соколовец. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 62. Фауст е простен и спасен, понеже не е останал при егоистичните цели и при заблудите си, а се е стремял неотклонно към висше познание и добри дела. М. Арнаудов, Г, 74-75. Неотклонно следвам идеалите си.