НЕОТКОЛЕШЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕОТКО̀ЛЕШЕН, -шна, -шно, мн. ‑шни, прил. Остар. и диал. Неотдавнашен. Едно неотколешно предание разказва, че някой си Хюсеин паша владеел тук големи чифлици. Й. Йовков, Разк. II, 7. Чурал! .. Заедно с тая дума възкръсна и неотколешният спомен за първото ми идване в тая дивна родопска местност. Н. Хайтов, ШГ, 256. Актьорите също не се стесняват много. Те не преправят лицата си и това ми науми нашите неотколешни любителски представления, дето Райна княгиня излазяше с пъдарски мустаки. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 156. Помним ний неотколешните буйни и възторжени наши възклицания, кога за първи път в татковината ни са появиха сам-там някои читалища. Ч, 1875, бр. 1, 11.