НЕОТЛАГА̀ЕМОСТ

НЕОТЛАГА̀ЕМОСТ, тта̀, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от неотлагаем; неотложност. Тя [тайната] се комуникира на другите кабинети с една учтива и решителна молба, на основание на неотлагаемост, че би трябвало да се подпише. Пряп., 1903, бр. 85, 2.

Списък на думите по буква