НЕОТЛИЧИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕОТЛИЧЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не може да се отличи, различи от другите, който не изпъква всред другите с някакви качества, особености, прояви. Макар и да беше между приятелите си най-неотличим и в началото, .., твърде отегчителен с липсата на свое собствено мнение, у Големия също беше настъпила някаква, макар и недостатъчно осезаема промяна. Ст. Дичев, ЗС I, 232.