НЕОТЛЪЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕОТЛЪ̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който не се отлъчва, отделя от някого или от нещо; неразделен. Страхуваше се да ходи сама [мама], аз ѝ бях неотлъчна дружина нощем. К. Момчилов, ЗК, 25. Повлече се след тях [Самуил и технитарите] и Радой — неотлъчната сянка на великия войвода. Д. Талев, С II, 45. Те двамата [братя] не току-така се бяха срещнали и не току-така бяха станали неотлъчни. Вл. Свинтила, СЗЗ, 182. Нюфаундленд е рядко населен остров. Повечето от градовете са по крайбрежието, където е развит много риболовът. Кучето в миналото, па и сега още, тук е неотлъчен другар на човека. Г. Белев, КВА, 45.

2. Рядко. Който е налице, намира се много често или постоянно някъде при някого или при определен случай; неизменен. И ето те сега на хоризонта пак изгряла [вечерницата], / в съдбовните ми дни, ти — неотлъчен знак. Е. Багряна, ВС, 65.

3. Рядко. Който е тясно свързан с нещо, който не може да се разглежда отделно, разделно от нещо друго; неразделен, неотделим, неотделен. Въпросът за обединение е неотлъчен / с избавата на Македония от турски гнет. В. Марковски, ПЗ, 358.