НЕОТМЕННО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕОТМЀННО. Книж. Нареч. от неотменен; по неотменим начин, неотменимо. Хората бяха свикнали неотменно с нея [реката]. Д. Фучеджиев, Р, 67. Мъжът и жената като да се примириха с моето присъствие, но в очите им аз неотменно четях сподавени опасения, гняв и презрение — чувства, произхода на които не можех да си обясня. Др. Асенов, СВ, 21-22. Веригите на окопите и набързо изровени стрелкови траншеи се виеха през полето като кошмарни пътеки, по които се носеше властно и неотменно смъртта. С. Северняк, ОНК, 188-189. Ти си нежен, и предан, и верен, / ти си мой неотменно и всякога. Е. Багряна, ВС, 12. Как да пея и как да се радвам... / Един черен човек неотменно / като сянка пълзи подир мене. Г. Джагаров, ПСВ, 11.