НЕОТМЕННОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕОТМЀННОСТ
НЕОТМЀННОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от неотменен; неотменимост. Мина времето, когато той наблюдаваше света единствено от разтворения прозорец, прикован от коварна болест, подчинен на нейната неотменност. Пл, 1969, кн. 23, 66.