НЕОТРАЗИМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕОТРАЗЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не може да бъде отблъснат, отбит, спрян. Атаката бе мълчалива, стремителна, неотразима — летяха напред, без да издават никакъв звук и се запъхтяваха от радост. П. Вежинов, ВР, 142. [Движението] стихвало на моменти, но идвали нови тласъци, сякаш из преизподнята и огромната земна маса между "Харманчето" и "Св. Мина" продължавала да пъпле по стръмнината, да се бърчи и разтегля, изгубила опора, неотразима и страшна. Н. Хайтов, ПП, 19. Към българските предели започнали да се приближават страшните и неотразими татарски орди, които не могли да бъдат обуздани нито от военна сила, нито от дипломатическо изкуство. ТВ I, 83. Ударът бе тежък и неотразим. / Бунтът се удави в паника ужасна. Ив. Вазов, Съч. I, 201. // Който не може да се предотврати, да се избегне. Ние не взимаме страна в спора му със Ставри, само казваме, че над него надвисна неотразима катастрофа. А. Гуляшки, ДМС, 307-308. Ала друга една сила [на Добра] стоеше над всичко това — една обладала мозъка ѝ мисъл, властна и неотразима, едно взето решение или това беше лудост, беше една станала вече разруха в душата ѝ. Д. Талев, И, 434. И така, като започнем с 1785 г., анархията от ден на ден набирала размах, разпростирала се над все по-широка територия, все по-неотразими ставали ударите ѝ. В. Мутафчиева, КВ, 205.
2. Прен. Който има толкова силно въздействие над околните, че не може да му се устои, да му се противостои. Тя сякаш съзнаваше неотразимата си хубост и нарочно я показваше напук на глупавите кокошки. Ем. Станев, ЯГ, 67. Лесли предусети, че тя щеше да го натовари да върши нови глупости, но, дявол да я вземе, тази жена притежаваше неотразим чар!... Д. Димов, ОД, 160. Тия горещо молещи очи и в същото време проклинащи със своята скръб, стоеха неотстъпно пред него дори и в сънищата му, разтворени като тъмни бездни, които го привличаха в дълбините си с неотразима сила. Д. Талев, СК, 40. Хубаво е станало, дето читалището ме е посрещнало за пръв път с живо слово, с очарованието на театъра, неотразимо за едно момче, което още не знае да чете. В. Андреев, Р, 124. Той беше хубав / и както някога неотразим. / Ездачът коня за юзда повел, / видя възторга буен на детето, / издигна го полека над главата / и въз седлото скърцащо го сложи. А. Далчев, С, 135. Неотразим любимец на жените.
3. Прен. Който се изпитва от околните или въздействува над околните с такава сила, че е трудно, невъзможно да се изрази, да се опише; неизразим. Неотразима и сладка самоизмама обзема Стоила, струва му се, че е вкъщи. Й. Йовков, Разк. I, 20. С белия овал на лицето,.., и с короната от златисти коси,.., тя привличаше и правеше силно, неотразимо впечатление. Д. Спространов, С, 291. Обладава те неволно, неотразимо благоговение като онова, което трябва да изпитва верущий, когато отива там [в Рим] на поклонение. К. Величков, ПССъч. III, 5. Каква дивна, неотразима тишина! Л. Стоянов, Х, 54. Той беше избухлив по нрав,.., но сега преглътна гневните думи,.. — старият владетел внушаваше неотразима почит. А. Гуляшки, ЗВ, 57. Земята пак ще е земя, ще има / валежи, ветрове и пълнолуния; / нощта ще бъде пак неотразима, / когато влюбените се целунат. Ив. Пейчев, Избр. ст, 45.