НЕОТРИЦАТЕЛНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕОТРИЦА̀ТЕЛНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Мат. Отвл. същ. от неотрицателен; положителност. Условието а) се нарича условие за неотрицателност, условието б) — условие за симетричност. Матем., 1967, кн. 2, 15.