НЕОТСЛАБВАЩ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕОТСЛА̀БВАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не отслабва, не намалява по сила. Тя не държеше цялата му ръка, а само два от пръстите, които стискаше през цялото време с неотслабваща сила. П. Вежинов, ДБ, 97-98. Аз се усмихвам с достойнство и се мъча да бъда спокоен. А моят късен гост се интересува с неотслабващо любопитство от всички предмети в джобовете ми. Св. Минков, Избр. пр, 456. И досега той [Илия Петров] работи с неотслабващ жар и със силно развито чувство на отговорност към своята работа. Сирак Скитник, БР, 1931, кн. 6, 214. Йовков много ми е разправял, че в подреждане на разказите в тия две книги ["Женско сърце"и "Ако можеха да говорят"] се е мъчил да запази единство в настроението от начало докрай и книгите да се четат с неотслабващ интерес. СбАСЕП, 444. Неотслабващ натиск. Неотслабващ устрем. Неотслабваща съпротива. Неотслабваща мощ. Неотслабваща енергия. Неотслабващо внимание. Неотслабваща борба.