НЕОТСТЪ̀ПНО

НЕОТСТЪ̀ПНО. Нареч. от неотстъпен. През тези дни се натрапваше образът на баща му — .. Тоя образ стоеше неотстъпно в съзнанието му и доктор Старирадев го усещаше в душата си колкото близък, толкова и противен. Ем. Станев, ТЦ, 71. В смеха му имаше много радост и такова тържество, че ние със завист проследихме Данчо, зад когото неотстъпно вървеше жребчето. Цв. Чалъков, ЗИК, 7. Когато кака все тъй неотстъпно държи на своето, когато вижда, че не може да сломи нейната упоритост,.., тато дава знак да отпратят жената, без да влиза, като че не е дохождала. Т. Влайков, Пр I, 315. Едва ли из цялата крепост през тия години имаше човек, който да е наблюдаван тъй внимателно и неотстъпно. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 151.

Списък на думите по буква