НЕОТСТЪПЧИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕОТСТЪПЧЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е склонен, не обича да прави отстъпки на другите. Селяните мълчаха, знаяха го [Манолаки] сприхав, неотстъпчив, когато кажеше нещо, като че хвърляше камък. Й. Йовков, ЧКГ, 132. Тя знаеше, че свекърът ще вземе нейна страна и не искаше да стане причина за кавга между двама твърди и неотстъпчиви мъже. И. Петров, НЛ, 117. Строг и неотстъпчив към простите селяни, горд и надменен към подчине‑

ните си, спрямо своето началство Дочо проявяваше прекомерно покорство. Т. Влайков, Съч. III, 120. И ние тръгнахме .. да продължим спора за личната и частната собственост с намерение да бъдем неотстъпчиви. К. Калчев, СР, 113.