НЕОФЍТ м. 1. Рел. Човек, приел нова вяра; новопокръстен.
2. Книж. Нов, обикн. твърде ревностен привърженик на някакво учение, доктрина и под.
— От гр. νεό5υτος през фр. néophyte и рус. неофит.— От М. Филипова-Байрова и др., Речник на чуждите думи..., 1982.