НЕОФИЦИАЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕОФИЦИА̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни,
прил. 1. Който не е свързан с изпълнение на държавни, административни и др. под. функции. На 27.II.1925 г. Будевска е чествувана за двадесет и пет годишната ѝ сценична дейност .. Четат се похвални слова, поздрави и благопожелания от официални и неофициални лица, пишат се обстойни биографични бележки,.., стихове и дитирамби. Ст. Грудев, АБ, 190. Единият беше кметът,.., другият, учителят,..; останалите бяха неофициални личности. Ив. Вазов, Съч. VI, 201.
2. Който не е свикан, утвърден, признат или насрочен от органи или лица, снабдени с пълномощия, с права да управляват, да се разпореждат в областта на политиката, икономиката, администрацията и под. Тоя сейм, съставен от интелигенция на България от двете страни на Дунава, беше доста импозантен. Той беше първият неофициален български парламент. Ив. Вазов, Съч. VII, 174. — Нека говорим! — настоя Рой. — Стачката е неофициална и няма подкрепата на профсъюза. Б. Йосифова, БЧМ, 108. Още малко и той [Борис] щеше да получи стойността на тютюните си в щвейцарски франкове, чиито неофициален курс надминаваше много пъти безполезните книжни марки. Д. Димов, Т, 530. По случай 25 години от процеса в Лайпциг английският депутат Д. Н. Прит припомня в списание "Лейбър мънтли" .. и за дейността на неофициалната комисия за разследване пожара в Райхстага. ОФ, 1958, бр. 4446, 3.
3. Който се осъществява, без да се спазва утвърденият за подобни случаи специален протокол. През време на посещението си в Индия Хо Ши Мин и министър-председателят Неру са водили приятелски неофициален разговор по въпроси на международното положение. ОФ, 1958, бр. 4190, 4. Те [бразилският император и императрица] и двамата пътувале по един неофициален начин и затова не приемале никакви официални почести. НБ, 1876, бр. 36, 142. Неофициално посещение на държавен глава. // Който не е свързан с органи или с лица, с пълномощия в областта на политиката, икономиката и под. Неофициален контакт между САЩ и Китай.
4. За документ — който не е изработен при спазването на приетите за даден случай правила и няма представителна, а обикн. помощна, допълваща функция. Ние си останахме в неофициалните списъци на полицията. Г. Караславов, Избр. съч. II, 332. Длъжностите на съвета [на търговията и земеделието] .. са ..да изпита търговските закони и договори, които ся следват в чуждите държави, както и другите официални или неофициални търговски документи. Дун., 1876, бр. 1053, 2.
5. Който не се обявява, не се представя на околните по начин, възприет, утвърден от обществото. Най-после, неусетно и незабелязано, той [Андреев] прескочи прага на вратата и стана почти неофициален годеник на Лена. Д. Калфов, Избр. разк., 63.
6. Който няма тържествен, церемониален характер със спазване на определен етикет. Неофициална вечеря. Неофициална среща. // Който не е предназначен за тържествени, официални случаи. Неофициален костюм. Неофициален тоалет.
7. Прен. За стил, език, тон — който не е сдържан, хладен, вежлив, не следва възприетия етикет; фамилиарен. Неведнъж ние бяхме разговаряли с него на съвещанията, но неговият неофициален тон тоя път и това бързо "ти" ме учуди. Л. Александрова, ИЕЩ, 255.