НЕОХО̀ТНО

НЕОХО̀ТНО нареч. Без желание. На третия ден след Илинден тате ми каза: — Ще дойдеш в дюкяна да ми помогнеш! .. Последвах го неохотно. Г. Белев, ПЕМ, 45. На Трайко не му се отиваше при игумена,.., но се подчини и неохотно тръгна. Д. Спространов, ОП, 263. — Горе ръцете1 — казвам.Не си ускорявай смъртта. Чернокосият вдига неохотно тъмните си космати ръце. Б. Райнов, ГН, 227. Той [Шиваров] прие тази мисия [на посредник] съвсем неохотно, защото се боеше да не би да го постигне участта на Сарафова. С. Радев, ССБ I, 93.

Списък на думите по буква