НЕПЛОДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПЛО̀ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Рядко. Който не ражда, не дава плод; безплоден. Дори неплодните, подивели под вековна горска сянка почви могат да се опитомят с помощта на слънчевия лъч. Н. Хайтов, ПП, 63. ● Обр. — Три неща има, които са ненаситни, дори четири, които не казват "стига"! И първите две са — преизподнята и неплодната утроба. А. Дончев, ВР, 225.

2. Остар. Книж. Бездетен. Авраам бе стар вече, а съпругата му Сара — неплодна; при сичко туй Бог им обеща, че ще родят син. Н. Михайловски, ССИ (превод), 9.