НЕПОБЕДЍМ

НЕПОБЕДЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не може да бъде победен. — Та ти ли си славният, непобедимият Ивайло? Бог да те закриля, синко. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 33. Треньорът изведнъж се видя изправен пред силно изкушение. С такъв играч отборът му можеше да стане непобедим. А. Мандаджиев, ОШ, 56. Почува се, което и ти [Рашид бей] трябва да си чул, че московецът пак се готви .. и сега, ако му стъпи кракът у Турско, през Дунава няма вече да се връща .. Сила е той и сила непобедима. Ц. Гинчев, ГК, 237. Исак, великият севастократор, великият началник на непобедимите легиони, е роб у Асеня. В. Друмев, И, 16. Ти грееш, Петроград, все тъй непобедим / след толкоз тежки дни и пристъпи безплодни. Хр. Ясенов, Събр. пр, 104. Непобедима армия. Непобедим народ.

2. Прен. За състояние, чувство и под. — който се проявява във висока степен и не може да бъде преодолян; непреодолим. Страшната горещина съвсем го разслабваше, разтапяше сякаш мозъка му и, обхванат от непобедима леност, той лежеше без ни една мисъл в главата си, без всяко желание за каквото и да било. Й. Йовков, ПК, 108. Веригите, дрехите на затворник не намаляваха израза на сила, на непобедима воля и самоувереност — също тъй както бе у Ивайло. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 499. Стаята беше широка и Софка не бе я затоплила добре — от залисия или пък от непобедимия вече страх пред утрешния ден, да не би топливото да не стигне до края на зимата. Д. Талев, СК, 65. Непобедима омраза. Непобедимо малодушие. Непобедима носталгия. Непобедимо отвращение.

Списък на думите по буква