НЕПОБОРИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПОБОРЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който е трудно или невъзможно да се преодолее или обори; непреодолим, необорим. Мъдрината не ся ражда по подражание, но от чувство толкози благородно и истинско, щото нема нужда от думи, за да са доказва непоборимата му сила върху человечеството. П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 48. Днес в образования свят владее и съди една невидима, но влиятелна и често непоборима сила. Ч, 1870, бр. 2, 52. — Що разумяваш? — Че не тряба человек да отказва нищо на оногоз, когото обича! — Ти ли ми думаш туй, госпоже,.., ти, на която студенината ма замразява, ти, на която отказванията са непоборими! Н. Михайловски, ПА (превод), 155.