НЕПОВИНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПОВЍНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Книж. Невинен. Не сме родени ни беглеци да бъдем, ни пленници; едно изчадие на ромейска вяра иде при нас, та в името на Христа лее кръв неповинна — и убива християни. Н. Райнов, КЦ, 139. Ако би имало нужда да мразя някого, затова че имал такова или онакова мнение за моите поетически творения, то аз трябаше да намразя най-първо г. Даскалова (..), а не неповинните в тоя случай редактори на "Български преглед". П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 309. — Не, очевидно ония хора в планините страдат от кокоша слепота! Ще въоръжат неповинните в нищо човешки маси — тълпите ще въоръжат! А. Страшимиров, Съч. V, 269. Суетно ся кълнеше

сиромах селянин, че е въистина неповинен. БДн, 1857, проб. бр., 8.

— От рус. неповинный.