НЕПОВОЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПОВО̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Поет. 1. Който е, става, извършва се против волята, желанието на някого; нежелан, нежелателен. "Но този, що се вслушва в пророчески вещания, знае твърдо, че неповолни бранни дни ще разсипят Бизанс навсегда". Н. Райнов, КЦ, 127. На нашата майка, земя черноземна, / народът ни винаги верен оставал. / .. / В злочести дни само войник е отивал, / но храбър е бил, че за него войната / все труд е усилен, макар неповолен. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 8. Гурбетчия от гурбет се връща, конче шиба към бащина къща: / Ей додея гурбет неповолен — / здрав замина — сега иде болен. Ц. Церковски, Съч. I, 166. Умори се Марко да почива. / "Марковице, ставай ми от скута, / донеси ми вино тройгодишно, / .. / да разтуша мое сърце грижно. / Ми дотегна отдих неповолен, / .. / ако стар съм — не съм хил, ни болен". Ив. Вазов, Съч. II, 82-83.

2. Който е, става, извършва се без участието на волята; неволен, несъзнателен. Опразват се турски села, бежанците / печални и плахи напущат родина, / към изток ги гони страхът неповолен... Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 72. А през запречените стволи, / из безприютни глъбини, / залутан стон за милост моли / и в неповолен грях вини. Д. Дебелянов, С 1946, 96.