НЕПОВРЕДИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПОВРЕДЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не може да се повреди.

2. Остар. Книж. Невредим. Понеже трябваше да употребя малка хитрост, за да мога да се отърва неповредим от башибозуците, аз му [на Мезин ага] казах да ме запази, догдето стигна в конака, защото имам нещо тайно да обаждам. Ив. Докторов, ЗД, 102. Старай ся прилежно да завардваш имотството си неповредимо и да го умножаваш чрез праведни начини. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 133. Когато ние закопаваме някое тяло, то го закопаваме не да остане цяло и неповредимо, а да изгние; а египтянете са изграждале богати здания, в които са вардиле своите мъртвеци много повече, нежели живите същества. Знан., 1875, бр. 9, 134.