НЕПОВТОРИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПОВТОРЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който по своите качества се явява единствен по рода си и не може да се повтори; изключителен. Такива са поетите, те се мъчат да хванат неуловимото, да доловят неповторимия миг,.., рисуват с перо вълнуващи картини. А. Каралийчев, С, 265. Поезията на Прага сега не е само в мълчаливия говор на историята, която тук е намерила въплощение в неповторими паметници на изкуството. Н. Фурнаджиев, МП, 87. Той [Костов] беше висок петдесетгодишен ерген с продълговато розово лице, със сини очи и сребърнобяла коса .. От цялата му твърде красива фигура лъхаше неповторима елегантност и снобизъм. Д. Димов, Т, 85. Той [художникът Стоян Венев] сложи върху стотиците си творби своите преживявания по един неповторим, чисто веневски начин. С. Северняк, ОНК, 215-216. Вазов е успял да нахвърли с неповторима сила .. и с ярки художествени средства най-хубавия и незабравим портрет на Раковски. Г. Цанев, СИБЛ, 149. Неповторими образи. Неповторимо представление. Неповторим ден.