НЕПОВТОРИМОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПОВТОРЍМОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество на неповторим. Това, че ще падне една мълния или ще избухне един вулкан, е като всичко друго проява на материално съществуване .. — въпросът е, че в тия действия, събития или явления има нещо, което не може да се оспори. Това е, да речем, тяхната неповторимост и последователност. П. Вежинов, ЗНН, 68. Фотина обичаше да носи винаги със себе си всички вещи, които ѝ създаваха удобства и можеха да привличат вниманието на околните с неповторимостта си. В. Геновска, СГ, 222. Но тъкмо това, че за него жалеше затрогнатият от играта му народ, потвърждаваше величието на Огняновото майсторство, неповторимостта на неговата творческа природа. В. Иванов, Т, 1954, кн. 10, 32.