НЕПОГРЕШИТЕЛНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПОГРЕШЍТЕЛНО. Остар. Книж. Нареч. от непогрешителен; непогрешимо. Който е пак вниквал в сърцето на человека, намерил го е управляемо най-много от интереса и самолюбието, недостатки, които не могат да го оставят свободен да намери истината, с която може непогрешително да върви по пътя, който му е начертан от божия промисъл. П. Р. Славейков, ПВЖ, 71.