НЕПОДАТЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПОДАТЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. с предл. на. Който не се поддава или мъчно се поддава на въздействието, на влиянието на някого или на нещо. Търговците, с които загубват [Виктор и Байрона] целия предиобед, се оказват неподатливи на натиск и увещания. Макар и поизплашени, те отричат подозренията,.., ругаят доносчиците, крещят срещу беззаконията. Др. Асенов, ТКНП, 209. Одързостяваше ме съзнанието, че съм твърд на воля и неподатлив на злото. Ем. Станев, А, 73. И най-неподатливите на езда вироглави жребци, усетят ли желязна ръка, губят желание за съпротива. А. Гуляшки, ЗВ, 129. // Който не се удава или мъчно се удава на някого. Слабаков слушаше всичко това като в някакъв далечен сън и мислеше колко малко бе уловил от прелестта на тези хора. Как неподатлива и мъчна бе за всеки актьор обикновената, нетърсената и ненасилвана простота. Отеч., 1978, кн. 19, 29.