НЕПОДВИЖНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПОДВЍЖНО. Нареч. от неподвижен; без да се движи. По едно време вижда, че дядо Васил лежи неподвижно по гръб, а под него земята е почервеняла от кръв. Сп. Кралевски, ВО, 95. Ръцете ѝ [на Евгения] висеха неподвижно край плътното расо. Ст. Дичев, ЗС I, 620. Той дълго стоя там с подпряна на длан глава, с очи втренчени неподвижно в тъмнината. Елин Пелин, Съч. I, 98. Струваше ми се, че духа топъл вятър,.., но вятър нямаше. Задухата стоеше неподвижно. Ем. Станев, ЯГ, 109.