НЕПОДВИЖНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПОДВЍЖНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неподвижен. Стори му се [на фон Гайер], че в тишината на слънчевия ден, в безжизнената неподвижност на морето,.., имаше нещо страшно. Д. Димов, Т, 357. С пухтене и цял в облаци и дим, влакът спря на перона. Още едно изпъшкване на локомотива, още един димен облак,.., и за миг настана пълна неподвижност и тишина. Ст. Дичев, ЗС I, 365. Нареди как да го [лекарството] взимам и предупреди: — Но то не отменя режима за неподвижност. Няма да ставате, няма да местите крака си. Ст. Даскалов, ЕС, 296. Въздухът над полето трептеше като запален... Над града виснеше в някаква мъртвешка неподвижност грамаден оловномътен облак. Д. Ангелов, ЖС, 360.