НЕПОДКУПНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПОДКУ̀ПНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неподкупен. Когато трябваше [Т. Влайков] да даде някаква преценка, вече в гласа му се забелязваше твърдост, излъчваше се нравствена сила, някаква неподкупност, макар по форма изразът да си оставаше учтив и мек... СбЦГМГ, 372. Ралица знае да пази своето човешко достойнство. Тя пази чиста своята обич, не се поддава на съблазни и не продава човешкото си достойнство за пари. Тази неподкупност на Ралица е дълбоко обоснована от нейния идеал за щастие. Лит. Х кл, 270.