НЕПОЗВОЛИТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПОЗВОЛЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. ‑лни, прил. Остар. Книж. Непозволен. В отношение на ритмите, особено, се забелязва нехайство, непозволително за един поет, който е доказал, че обладава чувството на формата, за един поет-художник, какъвто е Ботев. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 66. В нашето положение да мечтаем за "мраморни стълбове и чудни метопи" е непростително лекомислие, особено непозволително за хора "с технични познания и вещина". Пряп., 1903, бр. 24, 3. В продължение на един век, те [фанариотите гърци] с всички непозволителни и възмутителни средства изсмукваха жизнените сили на тия злочести страни [Влашко и Молдова] и докараха населението до крайна сиромашия и до животинско затъпяване. Псп, 1876, кн. 11-12, 32.