НЕПОЗНАЙНИК —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕПОЗНА̀ЙНИК
НЕПОЗНА̀ЙНИК, мн. -ци, м. Остар. и диал. Непознат човек. А особено мислите ми бяха обърнати към няколко непознайници, от които двамината имаха като кози бради пуснато отпреж. ЦВ, 1859, бр. 440, 3.