НЕПОЗНАНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПОЗНА̀НИК, мн. -ци, м. Остар. Непознайник. Познаници и непознаници угощавали един другиго приятелски. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 309. Като остана сам оний непознаник [който даде пари на болната], стори намерение да отиде да навиди болната жена. А. Никопит, УД (превод), 136.