НЕПОКЛАТИМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕПОКЛАТЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Обикн. като сказ. опред. Който не може да се поклати, да се помръдне от някъде, защото стои много здраво. А знае ли защо майсторът е издялал от камък гущерчето? То седи отгоре, сякаш е залепено, а е издялано от същия камък, от който е направена колоната. Затуй е непоклатимо. А. Каралийчев, С, 286. И може би защото ги нямаше вече братята дървета, да ги подкрепят с плещи отстрани, а трябваше сами да се борят с бурите, такива дъбове израстваха огромни, непоклатими, сплели корените си с корените на изсечената гора. А. Дончев, ОП, 384. И кулата, навек непоклатима, / издига строен стан към висини. Ем. Попдимитров, СР, 144. Непоклатима крепост.
2. Прен. Обикн. като сказ. опред. За положение, власт и под. — който е силен и устойчив, може да се запази и да издържи дълго време, защото обикн. не се повлиява от околните обстоятелства; траен, крепък, як. Позициите на министър-председателя изглеждаха непоклатими. Т. Кюранов, АП, 46. Прекарали жиовта си в бедност, та дори и в глад, те блестяха смешно натруфени, ала за работа ги биваше и положението им в двореца беше непоклатимо. Й. Вълчев, СКН, 110. Неговото сърце преливаше от доволство, от съзнанието за непоклатимо могъщество и сила, от чувство за превъзходство. А. Гуляяшки, ЗР, 314. — Ето, да разберете, че моята власт е непоклатима! Ст. Даскалов, ЕС, 321. // За човек — който заема такова положение, има такава власт. Нашият директор е непоклатим.
3. Прен. За убеждение, качество, състояние и под. — който не може да се преодолее или разколебае от никого и от нищо; непоколебим, устойчив, твърд. Тоя човек, който толкова държеше на последните новости в науката и правеше всичко, което бе по силите му, за да дава път на новите технологии в химическата индустрия и на нови методи в управлението ѝ, проявяваше в навиците си непоклатим консерватизъм. А. Гуляшки, ДМС, 73-74. Непоклатимото безразличие към преврата у мнозина бедняци и занаятчии, .., предизвикваха у Кондарев озлобеност и мъчително чувство на безпомощност и на самотност. Ем. Станев, ИК III, 232-233. Семейството е свято, в него българинът векове наред е изживявал целия си социален живот, там е запазил свеж езика си, непоклатима вярата си, честта си. Г. Константинов, ПР, 120. За всеки неуспех обаче вината търси изключително в себе си. В ония години Будевска има непоклатимо убеждение (..), че всеки който пише върху изкуството, има безусловно право. Ст. Грудев, АБ, 55-56. Непоклатим оптимизъм. Непоклатим авторитет. Непоклатима убеденост. Непоклатими принципи. Непоклатима воля. Непоклатимо самочувствие.