НЕПОКЛАТЍМО

НЕПОКЛАТЍМО. Нареч. от непоклатим. "Няма да се помръдна!"зарече се сякаш мършавото добиче, калено в непосилен труд. И наистина, при всички усилия на бикобореца, волът стоеше непоклатимо, като прикован за земята. Г. Караславов, Избр. съч. II, 36. Срещата с Анастаси край къщата на убития тутакси доведе Пармаков до заключението, че Анастаси е един

от убийците и че е дошъл да дири загубения пръстен. Това убеждение така непоклатимо заседна в ума на Пармаков, че нищо не бе в състояние да го разколебае. Ем. Станев, ИК I и II, 415.

Списък на думите по буква