НЕПОКОЛЕБИМО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПОКОЛЕБЍМО. Нареч. от непоколебим. Оставаше ѝ неизменно предан и покорен само Стоян, който и сега, почти четиридесет години след женитбата им, се възхищаваше от нея и вярваше непоколебимо в нейния ум, в знанията ѝ, в силата ѝ. Д. Талев, ПК, 326. Ще дам заповед за стрелба! .. продължаваше да крещи старшията.. Челната група на стачниците трепна, но продължи да върви напред все тъй непоколебимо. Д. Димов, Т, 283. Над нас непоколебимо, право и стремително се вдигат високи върхове и смело очертават в небесния лазур голите си, скалисти, със сурова хубост чела. Елин Пелин, Съч. I, 102. От Табор Кънчев насърчава своя приятел и баба Тонка, майка му, да следват непоколебимо народното дело. Ив. Унджиев, ВЛ, 232.