НЕПОКОРЛИВОСТ

НЕПОКОРЛИВОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Остар. Отвл. същ. от непокорлив; непокорност. Гордостта ти подбужда тяхната [на слугите] непокорливост, неверието ти убива тяхното към тебе поверение. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 185. Причините за тях [гоненията] бяха обикновено изискванието от християните да жертвуват на язическите богове и на идолите на царете да покажат благоговението си чрез кадение и пр. Когато ся отказваха от това, .. тогава това ся гледаше не само като презрение на господствуящето вероизповедание, но и като непокорливост към правителството. ИХЦ (превод), 42.

Списък на думите по буква