НЕПОКОРНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПОКО̀РНИК, мн. -ци, м. Мъж, който не се покорява, не се подчинява на някого. В пряка зависимост от надигането на Пазвантоглу непокорниците из Северна България усещали как се разхлабват последните нишки на зависимостта им от централната власт. В. Мутафчиева, КВ, 113. Колкото и да се показваше търпелив и примирителен, министър-председателят често избухваше и в тия моменти князът виждаше същия необуздан непокорник от началото на осемдесета година. В. Геновска, СГ, 253. — Макар и да сте чужди отроци, болярин Владислав може да ви запре в тъмницата на кулата си за наказание и за назидание и на други волнодумци и непокорници. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 29. Но как да възприема Иваил, когато дядо Вазов ми го е внушил като Ивайло? Име звучно и бойко, войводско и гордо, съвсем прилежащо на непокорника, който сякъл като зелки византийски чутури на Костиндол. Е, 1981, бр. 4, 3.