НЕПОКОРНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПОКО̀РНИЦА ж. Жена, която не се покорява, не се подчинява на някого. Найден питаше по-малко за братаницата си, повече за своето спокойствие. Не му се щеше да свързват с името му тая непокорница, която избяга от дома на баща си след един селски учител. В. Геновска, СГ, 17. Опитвам се да хвана непокорницата подръка. Тя грубо изтръгва ръката си, но все пак тръгва с мене. Б. Райнов, ГН, 85.