НЕПОКОРСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПОКО̀РСТВО, мн. -а, ср. 1. Само ед. Липса на покорство; неподчинение, непокорност. У пленниците, измъчени от глада, се появи някакъв дух на непокорство и противодействие. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 64. — Първото мое задължение е да предпазя народа и страната от разложителната отрова на нихилизма, на беззаконието, на непокорството. В. Геновска, СГ, 13. Понякога отваряха дума за хайтите, които затварят пътищата, за Ахмед Синап, който бунтува народа и го учи на непокорство. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 215. Ние трябва да ги [децата си] направим преди всичко самостойни хора. Самостойни не в смисъл на упоритост и непокорство, а за смел самостоятелен начин на мислене и действуване. Р, 1927, бр. 252, 1.

2. Проява, постъпка на непокорен; неподчинение. Чичо Гочо мухтарят ходил от къща на къща да обяснява на хората, че не е време да дразнят турците и че за непокорството на едни могат да си изпатят всички... Г. Караславов, Избр. съч. Х, 9. Защо трябваше тъкмо тя, дъщерята на Войдан Мостич, да избяга от дома си като ратайкиня? Няма ли да я накаже Бог за непокорството ѝ? М. Смилова, ДСВ, 260. Сега е военно време и дисциплината е строга. За непокорството няма милост. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 7. Крайно недоволен от непокорството на Иларион, посланикът съобщи на българските дейци да не разчитат на помощта на Русия в безумното движение. С. Радев, ССБ I, 101. В Русе, по сведенията на Зах. Стоянов, смятало се за еснафско нарушение, .. ако някой остър калфа е показал непокорство пред майстор. Ив. Хаджийски, БДНН I, 40.