НЕПОКЪТНАТОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПОКЪ̀ТНАТОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от непокътнат. Пространните самотии, .., тайнствено дремеха във вековечната си тишина и царствена непокътнатост. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 38. Те [депутатите] не допущаха, че Цанков ще се съгласи на такава коренна промяна на конституцията, за непокътнатостта на която той бе страдал. С. Радев, ССБ I, 421.